Максимална топлоизолация

Подобряването на топлоизолацията на жилищата има три основни цели:
- намаляване на разходите за отопление през зимата, респективно – за климатизация през лятото;
- постигане на здравословна и комфортна среда на обитаване;
- ограничаване на топлинното излъчване към околната среда – борба срещу глобалното затопляне на климата

Задължителните стъпки за постигане на максимална топлоизолация са:
1. Основна външна топлоизолация
2. Усилена топлоизолация в района на топлинни мостове
3. Прозорци и балконски врати с ниска въздухопроницаемост (пластмасова или дървена с уплътнители) , със стъклопакети от нискоемисионно К-стъкло и вентилационни клапи.
4. Вътрешно термокерамично покритие с ниска топлопроницаемост, формиращо топла стенна повърхност и предпазващо от конденз и мухъл.
5. Стоманобетонна колона /топлинен мост/
6. Външен тухлен зид

Първата стъпка за постигането на по-голяма топлоизолация на вашето жилище е монтирането на външна топлоизолация. Правилното оразмеряване и монтаж на външна топлоизолация редуцира топлинните загуби през плътните части на ограждащите конструкции на сградата с 40 – 60% и предпазва обитаемото пространство от промените на температурата във външната среда. При преобладаващите в българското строителство тухлени външни стени, следва външната топлоизолация да се изпълни от експандиран пенополистирол ( EPS ) – 5-6 cm или минерална вата – 7-8 cm. Така се постига както необходимата топлоизолация, така и добра паропропускливост – стената “диша”.

Примерен разрез на външна топлоизолация

1. Стена 2. Начален носещ профил 3. Лепило за топлоизолация 4. Топлоизолационен лист 5. Стъклотекстилна армираща мрежа 6. Шпакловка за топлоизолация 7. Завършващ слой - драскана мазилка

Следваща стъпка за постигането на високоефективна топлоизолация е изпълнението на усилена топлоизолация в района на “топлинните мостове” в ограждащата конструкция. Такива в наши условия се явяват стоманобетонните греди и колони по фасадата. Ако на тези райони не се обърне специално внимание, топлинните загуби през тях са драстични и водят до множество неприятни явления. Усилената топлоизолация може да се изпълни по два начина:
- със същия материал като основната, но с увеличена дебелина;
- със същата дебелина като основната, но от материал с по-ниска топлопроводност. Подходящ за тази цел е екструдирания полистирол ( XPS ). Ниската му паропропускливост, която го прави неподходящ за основна стенна изолация, в случая (полагане върху бетон) не оказва негативно въздйствие.

Чрез подобна усилена топлоизолация в зоните на топлинните мостове се постига термично съпротивление, еквивалентно на основната стенна конструкция и рязко се ограничават топлинните загуби.

Третата стъпка е монтаж на прозорци и балконски врати с намалена въздухопроницаемост (пластмасови или дървени, добре уплътнени), снабдени с автоматични вентилационни клапи. Намалението на топлинните загуби вследствие ограничаване въздухообмена с външната среда е от порядъка на 10-15%, а в силноветровити райони – до 20%. Още по-осезаем е ефектът ако вместо стъклопакет от обикновено стъкло се предвиди такъв, изпълнен от специални стъкла, покрити с прозрачни нискоизлъчващи покрития /К-стъкла/. При подобен комплексен подход сумарното намаление на топлинните загуби през остъклената част на фасадата е от порядъка на 35%.

Ефектът от приложението на стъклопакети с К-стъкла не е само икономически. Поради намаленото излъчване на топлина към външната среда вътрешната повърхност на стъклопакета е значително по-топла, което не допуска отлагането на конденз върху нея.

Приложението на добре уплътнена дограма налага по-интензивен режим на вентилация, тъй като в противен случай нараства риска от конденз и мухъл. На този риск успешно се противопоставя следващата задължителна стъпка.

Четвъртата стъпка е нанасянето на покрития с ниска топлопроницаемост – термокерамични покрития - по вътрешната повърхност на външните стени и таваните, граничещи с неотопляени пространства. Тя е наложителна, тъй като в преобладаващата част от жилищата у нас отоплението работи в режим “включване-изключване”. В резултат на това въздухът в помещенията бързо се затопля, докато стенните и таванни повърхности, обработени с традиционни декоративни материали (латекс или тапети), остават студени. Голямата температурна разлика води както до повишени топлинни загуби, така и до повишен риск от поява на конденз и мухъл. В такава ситуация дори наличието на добра външна топлоизолация не помага - до нея вътрешните температурни колебания така и не достигат, заглъхвайки в масивната, инертна в топлотехническо отношение, стенна конструкция.

Чрез полагането на термокерамични покрития стените и тавана стават “по-топли”. Температурата на обработената повърхност остава винаги близка до температурата на прилежащия въздух. То води както до намаляване на топлинните загуби от порядъка на 8-10%, така и до надеждна защита от конденз и мухъл. Осезаемо се подобрява топлинния комфорт в помещенията.

Описаните четири стъпки осигуряват почти двукратно намаление на топлинните загуби в сравнение с неизолираните жилища и едновременно с това гарантират постигане на уютна и здравословна обитаема среда. Те ни доближават до нивата на топлоизолация, характерни за т.н. нискоенергийни и “пасивни” сгради, налагащи се като стандарт в развитите европейски страни.